Leave out all the rest < Пуснете си песента докато четете ;р

„Посветено на човек, за който може би отдавна съм забравен, а аз не спирам да мисля за него.”

„За -1”

От грешките си едва ли ще се поуча
Повече от срещите ни едва ли ще получа
Но аз още съм тук цвете, а ти?
би ли се върнала, признавайки че сгреши?

Понесох цялата вина но все пак знам
че макар и сам съм с теб.. някъде там
можеш ли да ни видиш от толкова далече
ако не приближи се, моля те върни се
искам до теб да се събудя на сутринта..
Искам да усещам мириса само на твоята коса
О кажи ми че не вярваш че това е края
Обвини ме във всичко и ще си призная!

Да аз съм виновен, но ти ни предаде
Ти не позволи на любовта ни да излезе на яве!
Обвинявам себе си за стотици, хиляди неща.
не бях прав, позволих да надделее глупостта.

И все пак съм тук, чакам те сред самота
Не заслужавам ли поне последна прегръдка?

„За -2”

Липсваш ми и единствено ти знаеш как
Ще се върнеш ли да осветиш този мрак
Ще погледнеш ли на мен не като на глупак
а като на някой станал беден, а беше богат.

Но аз нямах нищо, а и не исках много
само тази, за която се моля да ме обикне отново
Без значение за колко дълго и кога
само да бъде в ръцете ми веднага, сега!

Да усетя нейната кожа, нейната топлина
Да и докажа че съм с нея и не е сама!
Аз ще бъда отново с теб знам това
Но ще се случи едва когато умра!

Такава е, толкова е силна моята любов
ДА чакам стотици години съм готов
Но все пак ти решаваш накрая
Дали да приемеш душата ми, ако не-продай я!

„За -3”

Звездите, цветята, небето, тревата
и хилядите прекрасни неща на земята
както и любовта, богатството
приятелството и преданността
Не струват и стотинка без нея,
държеейки силно моята ръка!

„Далече”

Понякога в живота оставаме сами
мечтите ни отлитат като спомени.
В един момент си влюбен, на седмото небе
мислите за нея прогарят твоето сърце.

Ангелите слизат, взимат те с ръце
а ти желаеш да си с нея още повече.

Ушите ти заглъхват от телефонен звън
не вярваш какво се случва, мислиш че е сън
Спокойно тя ти казва, че не те обича вече
Любовта на живота ти отдавна е далече.

Любимите хора винаги те предават
капки сълзи от небето падат
Щастието ти за миг се изпари
питаш се защо; искаш отговори!

Ще мине ли болката, питаш се дали..
А сега от нея имаш само спомени
Трябва да я забравиш, нов път поеми
Изглежда невъзможно и знам боли!

“SEIVSB”

Дарявам ти ги, всичките са твои
моите сълзи.
Толкова кристални, искрени и бистри
ги вземи.

Не позволявай да ме забравиш,
не го прави.
помни устните, очите и ръцете ми,
единствени.

гледам те винаги от високо като слънце
ще летя,
следя мислите, стъпките, мечтите ти,
няма да заспя.

Ръцете ми опитват да те докоснат,
хващат само споменът.
Запомни думите, които ти казах
онзи първи път.

Помни че още значат същото
както и преди,
И след хиляди години дори времето
не ще ги заличи.

„23”

едно цвете и няколко погледа последни
пускат се ръцете, някога неразделни…
опират се устните до студеното стъкло
изтекоха ни дните и вече не сме едно

шепотът заменя думите, но бавно и ехото заглъхва
оказа се истина-всичко наистина някога свършва
докосваш снимката ми, аз усещам гъдел и се смея
четеш мислите ми и знаеш, че още за тебе живея

той целува челото й сега преди да заспи
споделя леглото й, гледа я как блести
а аз съм само в нейният сън да я закрилям
всичко за мен е сън, а дори вечер не заспивам

„Не ме буди.”

Обичам те,
Но ми се спи.
Прощавам ти,
но ме остави.
Не ме буди!

Не съм оттук,
Както не си и ти.
Ако искаш остани,
Но мен не ме моли.
Обичам те,
Но ми се спи.
Не ме буди.

На легло от лъжи
И неказани истини,
Забравени любими
И рани незабравими
Аз ще спя, а ти…
Моля те, не ме буди.

Усмихни ми се
И заплачи,
А преди да затворя очи
За последно…
Нежно
Ме целуни.

[[[[ Аз спя, легни и ти. ]
[[[[ От моя сън вземи ]
[[[[ Една единсвена бъди ]
[[[[ прашинка ]
[[[[ от техните мечти ]
[[[[ кошмарно загубени ]
[[[[ потъпкани, захвърлени. ]
[[[[ И все пак ако ги намериш ]
[[[[ не ме буди ]
[[[[ твърде късно е ]
[[[[ за чуждите сълзи ]
[[[[ и осъзнати грешки. ]

“Sa1_7″

днес, утре, може би след седмица, не знам
преди ден, два, година, още бях сам
ела вземи ме, моля те, по-скоро
дойде и взе ме, случи се отново

Предадох се и аз, но отказа се и ти
стопихме се, пред нас животът ни се изпари
сега е късно, но споменът личи
още е на хоризонта, но едва едва блести

Писна ми, мразя те и тебе и себе си дори
искам всичко да се свърши, да изгори.
Мрете всички мой, твой, наши спомени
да изгниете искам, да горите мечтая
да свършите в ада, да ви забравя желая!